Становище и предложения от Асоциацията на българските археолози относно Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство

Публикувано на 2018 г.

 Свали документа

ДО:
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА Г-Н БОИЛ БАНОВ

ОТНОСНО:
Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство

СТАНОВИЩЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ
от Асоциацията на българските археолози

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,

Предложените изменения в Закона за културното наследство отстраняват несъвършенства и преодоляват празноти в действащия закон. Адмирираме стремежа да се постигне по-голяма публичност и достъпност на взетите решенията и тяхното аргументиране в специализираните експертни съвети.

Бихме искали да обърнем внимание на няколко важни проблема в действащия ЗКН, които не са намерили място в предложения ЗИД на ЗКН. Смятаме, че някои от тях са наложителни и не търпят отлагане. Те се вписват в духа на проекта за повече прозрачност и обективност при избора на директори на музеите и при назначаването на лица на основните музейни длъжности. Предложенията бяха разгледани и получиха одобрение в работна група по изготвяне на проект за ЗИД на ЗКН през 2016 г.

І. Промени в чл. 28:

Целта на предлаганите промени в чл. 28 е да се гарантира обективност и безпристрастност на комисиите за избор на директор като се засили тежестта на експертната оценка. Директорите на музеите трябва да имат по-голяма сигурност, ако техни решения и действия при опазване на културно-историческото наследство не съвпадат с очакванията на местната административна власт. Известни са случаи на отстранени от длъжност директори на музеи, които в изпълнение на служебните си задължения са влезли в противоречие с представители на местната административна власт. Друга честа практика е да се влияе на избора като се увеличи съставът на комисията при провеждането на конкурси така, че да бъде спечелен от удобен кандидат, дори ако е с много по-слаба оценка от експертите в комисията. Така тежестта на експертната оценка в комисията силно се намалява.

1. Второто изречение на Чл. 28, ал. 6 да се измени така:

Конкурсът се провежда от комисия, назначена по реда на Кодекса на труда, в състава на която се включват трима представители на местната власт, респективно на ведомството, на което административно е подчинен музеят, един представител на Министерството на културата и трима директори на национални или регионални музеи, посочени от Министерството на културата.

Мотиви: Досегашната практика показа, че чрез дадената възможност на местната административна власт да определя броя на лицата в комисията по избор на нов директор съставът на комисията може да бъде определян така, че изборът да се прави в противовес на оценката на експертите. Предложението цели да осигури превес на експертната оценка в комисиите по провеждането на конкурси за директори на музеи.

2. Да се въведе нова ал. 7:

Чл. 28 (7). За временно изпълняващ длъжността директор на национален, регионален или общински музей се назначава лице, което отговаря на критериите по чл.28, ал. 5 от ЗКН. Мотиви: Вр.и.д. директори трябва да отговарят на същите изисквания като директорите. В момента има назначени за вр.и.д. директори на музеи, които не отговарят на изискванията. Някои са с образователен ценз и професионален опит в съвсем различна сфера, което пречи на дейността на музея.

3. Да се въведе нова ал. 8:

Чл. 28 (8). Срокът за заемане на длъжността „директор” от временно изпълняващото я лице не може да бъде по-дълъг от 6 месеца. По изключение, ако до изтичане на първоначалния срок не бъде завършена успешно процедура за провеждане на конкурс, срокът може да се удължи еднократно за не повече от още 6 месеца.

Мотиви: Резонно е вр.и.д. директор да мине на конкурс след шестия месец и да се знае той ли остава или някой друг. Тези 6 месеца са един изпитателен срок, регламентиран и в момента от Кодекса на труда за всички служители и работници с цел да се преценят техните качества. Този срок е достатъчен да се прецени дали този временен директор има качества и дали самият той има желание да изпълнява и занапред тази длъжност.

4. Да се въведе нова ал. 9:

Чл. 28 (9). Едностранно прекратяване на трудово правоотношение с директор на музей по реда на чл. 328, ал.1, т. 5, т. 10, т. 10а, т. 11, т. 12 или чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда се предприема само след предварително съгласуване с комисия, назначена от министъра на културата в състав, съответстващ на предвидения в алинея шеста. Трудовото правоотношение може да бъде прекратено на тези основания, само ако комисията е гласувала за прекратяването с мнозинство две трети от всички членове.

Мотиви: Има случаи на прекратяване на трудови договори по време на мандата поради възникнали противоречия и неодобрение от страна на местната администрация към действията директора в изпълнение на задълженията му по опазване на културно- историческото наследство. Ето защо е необходимо директорите да бъдат защитени в случаите, когато изпълнението на основните им задължения може да срещне неодобрение или да влезе в конфликт с вижданията на местната администрация. Смятаме, че налагането на необходимост кметът да съгласува действията си с комисия, сходна по състав на тази, която е избралa директора, ще намали възможността за неправомерни уволнения.

5. Да се въведе нова ал.10.

Чл. 28 (10). Директорите на музеи, чиито трудови правоотношения се прекратяват вследствие на изтичане на срока на договора им, и в случай, че същите не са назначени с друг акт за временно изпълняващи длъжността „директор“ до назначаване на титуляр след конкурс, както и в случай на прекратяване на трудовите правоотношения вследствие на назначаването на нов директор, след спечелване на конкурс за „директор“, имат право да заемат друга свободна длъжност в същия музей, съответстваща на тяхното образование и квалификация, ако подадат заявление в 14 дневен срок от прекратяване на договора им за длъжността „директор“. Новият директор на съответния музей е длъжен да подпише трудов договор със заявителя и да го приеме на работа в тридневен срок от получаване на заявлението.

Мотиви: Необходимо е да се даде възможност на бившите вече директори да продължат да работят в музея като специалисти, независимо че са загубили конкурс. Така музеите отново ще ползват техния опит и компетенции. Не бива да се лишаваме от доказани специалисти. Резонен е и вариантът да се пазят местата в съответните отдели на музея, които те са заемали преди да станат директори, докато трае мандатът им на директори. В противен случаи вероятно качествени специалисти няма да се решат въобще да кандидатстват за позицията на директор, ако с това рискуват след време да останат без работа.

ІІ. Промени в чл. 37:

1. Да се въведе нова ал. 3.

Чл. 37 (3). Всички длъжности по ал. 2, за които има изискване лицата да имат придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър”, „магистър” и „специалист”, се заемат след провеждането на конкурс по реда на Кодекса на труда.

Мотиви: Изискването ще допринесе в музеите да се назначават по-добре обучени и мотивирани кадри. Това би подпомогнало нарастването на професионализма и би предотвратило възможността в музеите да се назначават слабо подготвени кадри. Резултатите от проведените конкурси могат да се използват при оценяването на качеството на подготовка по съответните направления в отделните висши училища.

ІІІ. Промени в чл. 161, ал. 1:

В чл.161, ал.1 думите „предварителни археологически проучвания“ се заменят с „издирване на археологически обекти“ и думата „разкрити“ се заменя с „локализирани“.

Мотиви: Предлаганата промяна ще преодолее несъответствие с използваните в ЗКН термини. В ЗКН няма термин „предварителни археологически проучвания“ и така формулиран изразът позволява различно тълкуване. Реално трябва да се извършат издирвания (ясно определено понятие в ЗКН), за да се установи степента на застрашеност на известните и да се локализират евентуални неизвестни археологически обекти в определената територия.

С уважение:
гл. ас. д-р Р. Колева, Председател на УС на АБА

Идеи за промяна - Археологическото културно наследство 2013 – 2017

Публикувано на 10 май 2013 г.

Уважаеми колеги,

Както знаете, последните 7-8 месеца минаха в борба с институциите против необмислените и вредни предложения за промяна в Закона за културното наследство, в частта му, отнасяща се до археологическото културно наследство. Очевидно развитието на процесите в обществото изпревари и предотврати опасността (поне засега) тези предложения да получат законова сила. Ако се обърнем обаче назад, можем да си направим поне два извода от тази ситуация:

• Предложенията за законови промени през 2012 г. бяха безспорно волунтаристични, необмислени и изразяваха до голяма степен лични (и групови) амбиции за разширяване на управленска власт и случайни хрумвания.
• Появата им може да се разчете и като отражение на нашето обичайно реактивно поведение, при което ние се активизираме едва в отговор на предложения за промени, които не одобряваме.

Поради това, смятаме, че в този момент е подходящо да формулираме общи виждания, които имат характер на тезиси за политиката в областта на опазване на археологическото културно наследство. Тези наши чисто професионални виждания следва да се предложат на широк спектър политически организации и партии. Някои от тях вероятно ще имат участие в бъдещето управление на България и биха имали възможността да осъществят поне някои от нашите предложения и идеи. Въпреки нашият собствен скепсис, че някой ще ни обърне внимание, смятаме, че няма начин да бъдем чути, ако все пак не си кажем какво ни боли, няма как да се случи нещо положително. Трябва да сме настоятелни и последователни в представянето и отстояването на нашите концепции.

Археологическото богатство на българските земи е неделима част от археологическото богатство на Европа. То е защитено от ред международни конвенции, по които Р България е страна. През последните години ЕК провежда последователна политика за опазване, изучаване и социализиране на това наследство, като за целта се финансират национални и международни проекти.

Държавна политика

Според нас, философията на управлението в областта на културното наследство от последните години е принципно сбъркана. Лозунгът "по-малко държава" се прилагаше опростенчески и доведе до това, че ред области останаха "без пилот в самолета". Поради това, предлагаме да се преформулират водещите принципи в областта на опазване на археологическото културно наследство по следния начин:

• Връщане на държавата и нейните институции в сферата на опазване на археологическото културно наследство – стриктно спазване на ЗКН, приемане на съответните подзаконови актове.
• Да бъдат създадени механизми за контрол над общините и за координирана регионална политика по опазване на археологическото наследство, съгласно изискванията на законодателството.
• Ликвидиране на иманярството.
• Връщане на собствеността на държавата върху незаконно притежаваното археологическо наследство. Законодателни промени, включително завеждане на дело пред Конституционния съд за реда и условията, при които могат да бъдат придобивани археологически ценности.

Стратегия и стратегическо планиране

Необходимо е да се формулират приоритети и да се разработи стратегия за опазване на археологическото културно наследство. Това следва да стане в едногодишен срок, след широко обсъждане и консултации за крайния текст. В стратегията да се формулират основните приоритети на опазването на археологическото наследство и да се разпишат 3 програми – за 2 годишен период, за 4 годишен период и за 10-годишен период (или поне за краткосрочен и дългосрочен период). Десетгодишната програма да има характер на І етап на стратегията, като реализацията й бъде тясно свързана с работата на Национален фонд „Археологическо културно наследство".

Финансиране - принципи и механизми

Без яснота за източниците на финансиране, всякакви стратегии и програми остават красиви пожелания. Поради това, предлагаме да се създаде специализиран Национален фонд "Археологическо културно наследство" (НФАКН). В учредителния му документ да се дефинират две приоритетни области на финансиране – І. Проучване и публикуване и ІІ. Консервация – реставрация – социализация. Фондът трябва да има смесено държавно и обществено управление. И най-важното: в законодателния акт, с който се създава НФАКН, да се фиксира механизъм за осигуряване на финансирането на фонда:

1. чрез годишния държавен бюджет, съгласно чл. 148 (4) от ЗКН
2. чрез процентно отчисление от приходите от туризъм от предходната година и
3. чрез дарения (за които трябва да се намерят стимулиращи механизми).

При учредяването на НФАКН да се заложат ясни правила за работата му и разпределението на акумулираните средства на проектен принцип.

Управление на централните и регионални структури за проучване и опазване

Системата на институциите, ангажирани в областта на опазване на археологическото културно наследство има спешна нужда от решително укрепване на капацитета, при подчертано взаимодействие със структури на гражданското общество. Поради дългогодишно неглижиране, констатираме, че националните и регионалните музеи са в особено тежко кадрово и материално състояние. Те спешно се нуждаят се от млади, компетентни и активни специалисти, от основно обновяване на експозициите и вписване в живота на днешна България. От укрепване на капацитета се нуждаят и държавните органи за опазване на археологическото наследство: инспекторат, НИНКН. Общинските и регионални структури също имат нужда от развитие чрез преглед, ревизия и усъвършенстване на законодателството.

Планове за управление на археологически резервати и други обекти със защитен статут

Особено важно е ускорено да се създадат и въведат в действие плановете за управление на археологическите резервати. В тази област е необходимо да се усъвършенства законодателството и да се фиксира кои планове за управление на археологически резервати ще се изработят приоритетно в следващия 4-годишен срок, както и програма за завършването на този процес.

Спасителни проучвания

Спасителните проучвания се оказаха основна и особено проблемна част от археологическите проучвания през последните години. Ясно е, че те страдат от хронично лошо планиране, неритмично финансиране и лоша координация между държавните институции, инвеститорите и изпълнителите. Наложително е да се разработят механизми на законово и подзаконово нива, чрез които да се подобри планирането и осъществяването на спасителни проучвания по инфраструктурните проекти, така че да се осигури достатъчно време за осъществяването им преди началото на строителството.

Реализиране на проекти

Друг хроничен проблем, е слабата, а често и никаква, координация между проучватели, проектанти на консервационно-експозиционни работи и инвеститори-бенефициенти по проекти. Необходимо е да се направи законодателна промяна, която да регламентира участието на музеите и специализираните изследователски институции в подготовката и реализацията на проекти, засягащи археологическото културно наследство, с необходимите механизми за взаимен контрол.

Борба срещу иманярството

България е европейската страна с най-широко разпространена и просперираща иманярска дейност, довела до унищожаването на огромна част от националното археологическо наследство. Това се дължи, както на безнаказаното нарушаване на законовите разпоредби, така и на тревожно пасивното отношение на оторизираните органи към тази престъпна дейност.

За да има ефективно противопоставяне на иманярската интервенция, е необходимо създаването на специализирано звено (археологическа полиция) към МВР, с подразделения във всяка административна област, което да се занимава само с посегателствата върху недвижимите археологически културни ценности. Борбата с иманярството трябва да започне отгоре с разбиването на престъпните структури, ръководещи иманярите по места.

Видео запис на пресконференцията относно внесеният в НС проект за ЗИД на Закона за културно наследство

Публикувано на 4 ноември 2012 г.

Видео запис на пресконференцията за ЗИД на Закона за културното наследство (04.11.2012) можете да намерите на страницата на Канал 3.

Становището и предложенията на АБА относно проекта за ЗИД на Закона за културното наследство внесен в НС

Публикувано на 30 октомври 2012 г.

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 41 OHC Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА, ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ Г-ЖА ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ Г-Н ЛЮБЕН ТАТАРСКИ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА Г-Н ОГНЯН ЯНАКИЕВ

ОТНОСНО: Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство 222-01-65

СТАНОВИЩЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ
от Асоциацията на българските археолози

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

На 15 октомври 2012 Министерски съвет на Република България внесе в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство и в момента тече неговото обсъждане. След като се запозна с текстовете на законопроекта, УС на Асоциацията на българските археолози, се обръща към Вас с нашите виждания по предложенията за изменения и допълнения на ЗКН.

Първият вариант на ЗИД на ЗКН се появи на интернет страницата на Министерство на културата през август тази година. Това беше направено без предварително обсъждане със заинтересованите страни и у нас остана впечатление, че не е случаен пропуск, а опит за избягване на публичната дискусия по предлаганите промени. Въпреки крайно неподходящия момент - разгара на археологическото лято - Асоциацията на българските археолози успя своевременно да подготви становище, което представи в МК и заяви позициите си на нарочна пресконференция. Реакцията на археологическата гилдия, както и на други професионални организации в областта на културното наследство предизвикаха среща в МК през м. септември 2012, на която представихме и защитихме отново своите виждания. Прегледът на ЗИД на ЗКН, внесен от МС на 15.10.2012, показва че настоящият вариант е претърпял някои редакции и ред крайно неприемливи формулировки са отпаднали. Въпреки това основната философия и водещите текстове на законопроекта не са променени съществено спрямо варианта от месец август. Поради това си позволяваме да представим отново възраженията си относно ЗИД на ЗКН в следните насоки:

1. Категорично не сме съгласни със закриването на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и трансформирането му в Държавно предприятие Национален център за недвижимо културно наследство (ДП НЦНКН) (§ 3, § 4, § 5, § 6 от ЗИД на ЗКН).

Националният институт за недвижимо културно наследство е пряк наследник на Националния институт за паметниците на културата, създаден още през 1957. Тази институция винаги е била експертна и научноизследователска по характер, а настоящите промени ликвидират именно това, превръщайки ДП НЦНКН в пряк административен придатък на министерството на културата. Важно е да се разбере, че НИНКН, както и новата структура ДП НЦНКН имат много съществена роля в териториалната защита на недвижимото културно наследство. Поради това експертността на тази структура, позволяваща й да отстоява професионални позиции, са една от гаранциите за опазване на недвижимото културно наследство на България. По наше мнение предложените промени в структурирането на ДП НЦНКН, при които цялото ръководство пряко се назначава и контролира от министъра на културата, силно намаляват съпротивителните сили, както спрямо лобистки натиск от инвеститори, така и спрямо административен натиск, включително и такъв от самото Министерство на културата. Също така според нас избраната форма за реорганизация – Държавно предприятие - е крайно смущаваща. Вярно е, че тя дава известна финансова самостоятелност, но, научени от опита от последните години, се опасяваме, че това може да се превърне в начало на приватизация и ликвидация на тази структура, което ще има непоправими последици.

2. По отношение на промените в Глава VІІ на ЗКН – Археологическо културно наследство ЗИД на ЗКН предлага съществени промени, с по-голямата част от които категорично не можем да се съгласим (§ 40, 41).
1. Състав и функциониране на Теренния съвет.

В ЗИД на ЗКН настоящият Съвет за теренни проучвания е преименуван на Съвет за теренни археологически проучвания, като съставът му е разширен от 13 на 16 лица. В мотивите към законопроекта не се казва ясно, защо това е направено, но сравнителният анализ очертава негласната цел на предложените промени – в новия орган присъстват 8 лица, които или са служители на МК, или са пряко назначени от министъра на културата, или са зависими от него (за сравнение – в настоящия съвет от 13 лица има 4, свързани пряко с МК). Едновременно с това в ЗИД на ЗКН броят на археолозите от Националния археологически институт с музей е намален механично от четирима на трима без да се има предвид установената практика за отчет и контрол на качеството на археологическите проучвания. В рамките на същата философия за функционирането на Съвет за теренни археологически проучвания като орган, който е зависим от министъра на културата, може да се разчете и лансираната в ЗИД на ЗКН промяна, касаеща назначаването на председателя на съвета, както и усложняването на реда за издаване на разрешенията за спасителни теренни археологически проучвания. В заключение единствената промяна в състава на теренния съвет, която оценяваме като оправдана и която можем да подкрепим, е включването в състава му на националния администратор на Автоматизираната информационна система Археологическа карта на България.

2. 2.2. Възлагане на археологически проучвания след тръжни процедури.

В § 40, ал. 2 на ЗИД на ЗКН по същество се предлага археологическите проучвания, финансирани от бюджета, да се възлагат след провеждане на тръжни процедури. Първо трябва да отбележим, че предложената поправка в ЗКН се опитва да заобиколи една от основните разпоредби на ЗОП (чл. 4, т. 4), която изключва научните изследвания от приложното поле на този закон. Симптоматично е, че вероятно съзнавайки неудобството на ситуацията чрез един закон за се прави опит да се заобиколи друг, вносителят не е дал мотиви за предложението си по § 40, ал. 2. От различни изявления на представители на МК стана ясно, че аргументацията за включването на археологическите проучвания в приложното поле на ЗОП се черпи от Становище на АОП (изх. № 04-00-284/19.09.2012), в което се твърди, че археологическите проучвания не могат да се квалифицират като научноизследаветлска дейност. След прочитане на това становище всеки здравомислещ човек може да се запита: Какво все пак са археологическите проучвания щом не са научноизследователска дейност? И reductio ad absurdum можем до достигнем до заключението, че може би, АОП смята, че археологическите проучвания са вид търговска дейност, която генерира печалба? Също така следва да напомним, че Република България е и страна по Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, в чийто текст и в чиято философия е втъкано, че археологическите проучвания са научна дейност. Без да се разпростираме повече в правни тълкувания, трябва да посочим изключително вредните последици за българското археологическо наследство, които неизбежно ще настъпят, ако критерии за избор на проучватели-археолози станат най-ниската цена или най-късия срок. Поради всичко изложено смятаме, че текстът по § 40, ал. 2 на ЗИД на ЗКН трябва категорично да отпадне.

3. 2.3. Внимателният прочит на § 46 на ЗИД на ЗКН показва, че при евентуално приемане на тази поправка, се отваря възможност, особено при натиск на инвеститорите, теренното археологическо проучване да се сведе единствено до прилагане на недеструктивни методи. Всеки археолог, работещ на терен, обаче много добре знае, че геофизичните методи, теренните обходи и другите недеструктивни методи биха могли единствено да покажат дали ИМА археологически структури, но не могат да покажат че НЯМА такива. Поради това категорично смятаме, че § 46 на ЗИД на ЗКН трябва да отпадне.
3. Третата група промени, лансирани със Законопроекта за изменение и допълнение на ЗКН, засяга най-общо казано консервацията и реставрацията на недвижимото културно наследство. В § 47, § 63 на ЗИД на ЗКН се предлагат нови редакции и произволно разширяване на дефинициите на понятията консервация и реставрация, теренна консервация и реставрация и реконструкция по автентични данни. Ако тези текстове бъдат одобрени, без съмнение ще се разшири тихомълком установилата се напоследък практика за изграждане на крепости и църкви до покрив с проекти, които не се основават на обективни данни за автентичния вид на недвижимите културни ценности. Категорични сме, че тази практика трябва да се пресече, а не както предлага ЗИД на ЗКН, да се отваря врата за градежи на бутафорни "старини" и превръщането на културното наследство в атракцион с кичозен дисниледски привкус.

Накрая бихме искали да обърнем внимание на няколко важни проблема в действащия ЗКН, които не са намерили място в предложения ЗИД на ЗКН, но които според нас заслужават вниманието на законодателя:

1. Чл. 151, ал. 5, т. 3 на ЗКН задължава лицето, което иска разрешение за теренно археологическо проучване, да осигури охрана за цялото време на валидност на разрешението., т.е. от датата на издаване му до края на календарната година. Тъй като разрешенията в България се издават обикновено през пролетта, се оказва, че археолозите, които работят на един обект 10 или 20 дена, трябва да осигурят охрана за времето, когато не са започнали работа на терен или след като са напуснали обекта. Според нас целогодишната охрана на археологическите обекти е задължение на МВР и другите специализирани органи и не следва да се налага като изискване на археолозите. Още повече, че чл. 153 на ЗКН задължава проучвателите да осигурят охрана по време на самата теренна работа – нещо което винаги се е практикувало и не среща никакви възражения. Поради горните обстоятелства предлагаме чл. 151, ал. 5, т. 3 на ЗКН да отпадне
2. Чл. 148, ал. 4 предвижда ежегодно финансиране на археологически проучвания чрез бюджета на Република България и бюджетите на общините и ведомствата. От редакцията на текста става ясно, че се имат предвид всички проучвания, които не са спасителни. През последните години чл. 148, ал. 4 лека полека да се изпъни със съдържание и средства за редовни проучвания, след многогодишна пауза, започнаха наистина да се отпускат. Именно поради това според нас в ЗКН трябва да впише текст, който да утвърди принципи за разпределение на такива средства: а) средствата да се разпределят по ясни приоритети; б) да се прилага процедура на проектно финансиране; в) да се гарантира прозрачност при определянето на финансираните обекти и размера на финансирането. Също така според нас министерство на културата, като орган, осъществяващ държавната политика в областта на културното наследство, трябва да е водещ при определянето на приоритетите, провеждането на проектните конкурси и осигуряването на прозрачност.

30.10.2012

С уважение:
гл. ас. д-р К. Димитров, Заместник председател УС на АБА

Проектът за Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство е внесен в парламента

Публикувано на 19 октомври 2012 г.

Текстът на самият проект и допълнителна информация можете да намерите на страницата на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.

Видео запис на пресконференцията за ЗИД на Закона за културно наследство

Публикувано на 17 август 2012 г.

Видео запис на пресконференцията за ЗИД на Закона за културното наследство (16.08.2012) можете да намерите на страницата на Канал 3

Писмо до МК относно проекта за ЗИД на Закона за културното наследство

Публикувано на 16 август 2012 г.

ДО: Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

ОТНОСНО: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.

Уважаеми Г-н Министър,

Асоциацията на българските археолози се запозна със законопроекта за промени в Закона за културното наследство, както и с Мотивите на вносителя към него. Преди всичко искаме да изтъкнем, че Законопроектът касае най-пряко археологическото културно наследство и поради това за нас е необяснимо, защо МК е избрало да подготви и представи тези промени в разгара на археологическия сезон. Още повече, че срокът, предоставен за обсъждане – една седмица, е в противоречие с практиката и законодателството. Според нас общата философия, прокарвана с промените, засилва административната власт на Министерството на културата за сметка на експертността – нещо което не можем да приемем. Категорично не сме съгласни със закриването на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и трансформирането му в Държавно предприятие Национален център за недвижимо културно наследство (ДП НЦНКН) (§ 3, § 4, § 5, § 6). Националния институт за недвижимо културно наследство е пряк наследник на НИПК, създаден още през 1957. Тази институция винаги е била експертна и научноизследователска по характер, а настоящите промени ликвидират именно това, превръщайки го в пряк придатък на министерството. Избраната форма за реорганизация – Държавно предприятие – дава известна финансова самостоятелност, но, научени от опита от последните години, се опасяваме, че това може да се превърне в начало на приватизация и ликвидация на тази структура. НИНКН, както и новата структура ДП НЦНКН имат съществена роля в териториалната защита на недвижимото културно наследство и тяхната експертност и независимост от мнението на Министъра на културата, както и от лобистки натиск на инвеститори, са гаранция за опазване на това наследство. При предложената промяна цялото ръководство на ДП НЦНКН пряко се назначава и контролира от Министъра и е напълно зависимо от него.

По отношение на промените в Глава VІІ на ЗКН – Археологическо културно наследство се предлага съществена промяна в състава и функциите на органа, който експертно контролира теренните археологически проучвания в Република България (§ 38, § 39). Настоящият Теренен съвет е прекръстен на Съвет за теренни археологически Съставът му е разширен, но не както се казва в Мотивите към Законопроекта, с представители на регионалните музеи, а с чиновници от министерството. За да е съвсем ясно с какво не сме съгласни, ще кажем, че при настоящия Теренен съвет със състав от 13 члена има 9 души археолози, а при новия орган съставът се разширява до 17 души, от които археолозите са едва 7 души. Така парадоксално се оказва, че в органа, който контролира и ръководи професионално теренните проучвания в България, археолозите са малцинство.

Още по-смущаваща е промяната относно Председателя на теренния съвет. Откакто съществува разрешителния режим за археологически проучвания в България, директорът на НАИМ БАН по право е председател на Теренния съвет, тъй като е признат професионалист и задължително е хабилитирано лице. Вместо това в законопроекта се предвижда Председателят и Заместник-председателя на Съвет за теренни археологически проучвания да се назначават от Министъра на културата, като не е споменато каква квалификация и научна подготовка трябва да имат тези лица. Представеният текст позволява Председателя на Съвета за теренни археологически проучвания да не бъде археолог и дори да няма научна квалификация. Съща така категорично не сме съгласни и с премахването от ЗКН на текста, който указва, че Теренният съвет взима решения с мнозинство от 2/3 от членовете си. Настоящият текст беше създаден и функционира успешно от 2009 година досега, за да гарантира, че за решенията на Теренния съвет трябва да се постигне консенсус на базата на експертност и принципност.

Третата група промени, лансирани със Законопроекта за изменение на ЗКН, засяга дефинициите за автентичност, реконструкция, реставрация и консервация (§ 58, § 59). Според нас предлаганите текстове целят да се улесни и разшири тихомълком установилата се напоследък практика за изграждане на крепости и църкви до покрив с проекти, които не се основават на обективни данни за автентичния вид на недвижимите културни ценности. Вместо тази практика да се ограничи, проектозаконът отваря врата за произволни градежи на "старини". Смятаме, че имаме основание да виждаме тези промени в такава светлина, тъй като законопроектът за изменение на ЗКН лишава от участие в процеса на проектиране на консервационно-реставрационни работи на проучвателите- археолози(§ 49), гарантирано понастоящем от чл. 169 (2) от действащия ЗКН. Също така смятаме, че е недопустимо археолозите да са отстранени от участие в подготовката на устройствени планове, когато се засягат комплексни археологически паметници.

Уважаеми Господин Министър, настояваме да отложите внасянето в МС на проекта за изменение на ЗКН и предлаганите идеи да се обсъдят по-широко във време, когато повече от засегнатите колеги-археолози ще бъдат на разположение за дискусия.

16.08.2012

С уважение:
доц. д-р Т. Стоянов, Председател УС на АБА

Проект на МК за ЗИД на Закона за културното наследство

Публикувано на 2012 г.

Уважаеми колеги,

Можете да изпратите вашите коментари и предложения относно проекта на МК на електронния адрес на асоциацията до 15 август. Ще направим всичко възможно на 16 август ще бъде организирана пресконференция за да бъде представена позицията на АБА по законопроекта.

Прикачени файлове:

Проект за ЗИД на Закона за културното наследство (9-08-2012)

Мотивите към решението на МС за приемане на проекта за ЗИД

ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО (В сила от 10.04.2009 г.)

Отговор от МК относно финансирането на археологически проучвания през 2012 г.

Публикувано на 16 август 2012 г.

Тарифи за заплащане на специализиран труд на археолозите

Публикувано на 11 март 2011 г.

Принципни позиции за критериите за заплащане на различни видове труд на археолозите:

1. При теренна работа хонорарите да се диференцират за: - членове на екипа; - заместник-ръководители и ръководители.

База за изчисляване на възнагражденията – средна месечна работна заплата в Р. България, съобщавана от Държавния статистически институт за икономическа дейност: професионални дейности и научни изследвания.

Таблица за заплащане на специализиран археологически труд

при средна работна заплата от 787 лв. (последно тримесечие на 2010 година) и 21 работни дни = 37,50 лв дневно заплащане

При дейности 2 и 3 времетраенето очевидно е по-малко от общия период на проучването и хонорарът следва да се определи в зависимост от конкретния обем работа.

2. За консултатска работа

І. Консултанти-археолози на археологически проучвания, вписани в разрешението за теренно проучване.Обикновено такива консултанти има в разрешенията на по-млади колеги или при по-сложни и разнообразни обекти. Предлага се те да се приравнят на зам.-ръководителите – по 46,88 лв/ден и да получават заплащане спрямо реалното време, отделено за консултации при покрити командировъчни разходи.Консултантите от този вид могат да получават и заплащане за обработка,подготовка на документация според реалното време, отделено за консултиране.

ІІ. При осъществяване на проекти за КРР и експониране на обекти и комплекси, съгласно изискванията на чл. 169, ал. 2 от ЗКН и сходни дейности:

1. Изходна позиция,археологът-консултант да получава минимум 10% от стойността на проекта за предоставената от него археологическа документация, концепция и препоръки при изготвянето на проекта.

2. Заплащането на дейността на археолога при осъществяването на мониторинга в хода на осъществяването на проекта да включва освен осигуряването на командировките, хонорар минимум 56,25 лв. на час.

Тарифите ще се актуализират на 6 месеца, в съответствие със стойностите на ДСИ

Предложението е обсъдено и прието на Общото събрание на Асоциацията на българските археолози на 11 март 2011 г.

Основни насоки за развитие на сдружението през 2011 г.

Публикувано на ........ 2011 г.

Програма за осъществяването им в дейността на АБА през следващата 2011 година

І. Организационни и административни въпроси.

1. Прием на нови членове съгласно изискванията на устава.
2. Оптимизиране на събираемостта начленски внос.
3. Съчетаване на структурата и функционирането на сайта на АБА за контакти, дискусии, обмен на информация и пр. с портала на електронното списание на асоциацията.

Отговаря: УС

4. Проучване на възможностите за подкрепа на дейността на АБА чрез подходящи проекти за неправителствени организации; електронни издания и научно изследователски проекти и евентуално източници за спонсориране на организации като АБА.

Работна група: Петър Балабанов + УС

ІІ. Конкретни действия и инициативи за осъществяване на основните цели на АБА (съгл. Чл. 5 от Устава и чл. 2 от Правилника за дейността на АБА

1. Мониторинг и съдействие при създаването и влизането в действие на подзаконовите актове на Закона за културното наследство и други в областта на професионалната дейност на АБА.

Работна група: Георги Нехризов (координатор), Калин Димитров, Явор Бояджиев, Тотко Стоянов, Петър Балабанов

2. Да се разработят конкретни предложения на АБА (чрез дискусия сред гилдията във форума на ел-списание и формулирането им от работна група), които да се представят чрез преки контакти и чрез медиите на МК, МС, НС и др. институции за изпълнението на чл. 12 (2) все още действащия ЗКН - Министерският съвет приема стратегия за управление и опазване на културното наследство и план за действие за срок 7 години по предложение на министъра на културата след широко обществено обсъждане с участието на заинтересовани научни, културни и неправителствени организации.

Работна група: Георги Нехризов, Явор Бояджиев, Тотко Стоянов (координатор), Петър Балабанов, Калин Димитров

3. Да продължат усилията за създаване и функциониране на подходящи механизми за информиране и съдействие на специализираните органи на полицията и прокуратурата за пресичане и преследване на дейността на иманяри и трафиканти на археологически ценности.

Координатори от УС: Георги Нехризов, Мартин Христов, Бони Петрунова

4. Издаване на бр. 1 и 2 на електронното списание на АБА за 2011, формиране на постоянна редколегия и развитие на форумите за дискусии по актуалните проблеми, като източник за обмен на информация (и за медиите и институциите)

Гл. редактор: Мария Гюрова със съдействието на УС

ІІІ. Действия и инициативи за подкрепа и улеснение на професионалната дейност на членовете на АБА.

1. Усъвършенстване на механизмите и принципите (критериите) за формиране на тарифите за заплащанено на експертния труд на археолозите (при различни ситуации);
• да се разработят нормативи за видовете археологически дейности и за ставките за тяхното заплащане;
• подробно и изчерпателно разискване на изисквания за условията, при които трябва да се осъществяват археологическите дейности;
• формулиране на изисквания относно професионалната подготовка на кандидатите за длъжности и щатове свързани с археологическа дейност;
• да се разработи и предложи специална нормативна база за превенция и спасителни разкопки в градска среда.

Работна група: Явор Бояджиев, Румяна Колева, Валери Григоров с подкрепата на УС

2. Защита на професионалните права на членовете на АБА.

Работна група – УС

3. Осъществяване на връзки със сродни организации от други държави и техните членове.

Работна група – УС

Основни насоки за развитие на сдружението през 2009 г.

Публикувано на ........ 2011 г.

І. Организационни и административни въпроси.

1. Прием на нови членове съгласно изискванията на устава.
2. Устройване на офис на организацията.
3. Подобряване на структурата и ефективността на сайта на АБА за контакти, дискусии, обмен на информация и пр.

Отговаря: УС

4. Проучване на възможностите за спонсориране на АБА с цел подпомагане на дейността й; лобиране за стимулиране на дарителството за наука, образование и култура.

Работна група: Мартин Христов (координатор), Петър Балабанов, Борислав Бориславов и Весела Герчева.

ІІ. Конкретни действия и инициативи за осъществяване на основните цели на АБА (съгл. Чл. 5 от Устава и чл. 2 от Правилника за дейността на АБА

1. Активен мониторинг на създаването и влизането в действие на подзаконовите актове на Закона за културното наследство.

Работна група: Георги Нехризов (координатор), Явор Бояджиев, Тотко Стоянов, Петър Балабанов, Калин Димитров.

2. Да се инициира (чрез медиите, лобиране и преки контакти с МК, МС, НС и др. Институции) изпълнението на чл. 12 (2) все още действащия ЗКН - „Министерският съвет приема стратегия за управление и опазване на културното наследство и план за действие за срок 7 години по предложение на министъра на културата след широко обществено обсъждане с участието на заинтересовани научни, културни и неправителствени организации.”

Работна група: Георги Нехризов, Явор Бояджиев, Тотко Стоянов (координатор), Петър Балабанов, Калин Димитров

3. Да се създаде работна група за информиране и съдействие на (специализираните органи) на полицията и прокуратурата за пресичане и преследване на иманярската дейност. Колегията следва да информира работната група, която попълва с тези данни и информационен архив (който може да се използва в отделните си масиви за специализирана или медийна информация и публикации).

Работната група, включва представители на отделните региони: Станимир Стойчев (СИ България), Ив. Църов (ЦС България), Георги Ганецовски (СЗ България), Стефан Бакърджиев (ЮИ България), Костадин Кисьов (ЦЮ България), Илия Кулов (ЮЗ България). Координатори от УС са Мартин Христов и Бони Петрунова.

4. Създаване на електронно списание на АБА (по примера на „Анамнезис” на ИФ-СУ) като форум за дискусии, публикации, обмен на инормация (източник и за медиите и институциите)

Работна група: Мария Гюрова (координатор), Костадин Рабаджиев, Георги Иванов, Яна Димитрова, Живко Узунов, Александър Чохаджиев, К. Чукалев

ІІІ. Действия и инициативи за подкрепа и улеснение на професионалната дейност на членовете на АБА.

1. В консултации със специалисти по трудово право и МК, МТСП и НС да се инициират законови и подзаконови актове, в които да се създаде база за заплащанено на експертния труд на археолозите (при различни ситуации), полагащо се работно облекло, обезпечаване и пр. като- да се разработят нормативи за видовете археологически дейности и за ставките за тяхното заплащане;- подробно и изчерпателно разискване на изисквания за условията, при които трябва да се осъществяват археологическите дейности;- формулиране на изисквания относно професионалната подготовка на кандидатите за длъжности и щатове свързани с археологическа дейност;- да се разработи и предложи специална нормативна база за спасителни разкопки в градска среда.

Работна група: Калин Димитров (координатор), Николай Сираков, Жарин Величков, Стоилка Игнатова, Румяна Колева, Валери Григоров, Тихомир Тихов.

2. Защита на професионалните права на членовете на АБА.

Работна група – УС и юристи

3. Осъществяване на връзки със сродни организации от други държави и техните членове.

Работна група – УС

4. Насочване с предимство на студенти-стажанти към разкопки, осъществявани от членове на АБА.

Работна група – УС