Отчетен доклад на УС на АБА за периода ХІІ. 2009 – ІІІ. 2011

Уважаеми колеги,

 

Изминаха година и три месеца от предходното Общо събрание на АБА. Съгласно Устава и Правилника ОС се провежда веднъж годишно. Провеждането на общо събрание в края на ноември или началото на декемри 2010, както бе логично, не бе удачно, поради избора на ново ръководство на НАИМ и организационните процедури. Тъй като през този отчетен период асоциацията проведе едно общо работно заседание по време на Националната Археологическа Конференция в Несебър (26.май 2010 г), УС реши, че ще бъде по-рационално годишното събрание да се отмести малко напред във времето, по време на годишните отчети.

Представяме отчет за дейността на АБА, следвайки съдържанието на приетите на 30.11.2009 г. документи Основни насоки за развитие на сдружението и Програма за осъществяване на дейността  му през следващата година.

 

І. Организационни и административни въпроси.

През отчетния период приходите на асоциацията са от встъпителни вноски и членски внос. За периода 1.ХІІ.2009 –10.03-2011 г. те възлизат на 1680 лв. В банковата сметка на АБА има положително салдо от 1299.47 лв, а в брой 101 лв. Разходите за счетоводно обслужване, хостинг и подпомагане на колегата А. Балканска възлизат на 719 лв.

Справката в списъка на редовните членове и внесените суми показва, че голяма част от членовете на асоциацията не се редовни. Тази ситуация трябва да се промени и за това са нужни усилията не само на УС.

С помощта на лицензирана счетоводна фирма бе изготвен счетоводен баланс на АБА и представена годишната данъчна декларация за 2009 г. Съгласно изискванията на ЗЮЛНЦ чл. 46,  УС представи доклад в изисквания период за вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност към Министерство на правосъдието.

1. Прием на нови членове съгласно изискванията на устава. През отчетния период бяха приети заявленията на 8 нови редовни членове на АБА: Алексей Гоцев, Анелия Божкова Венцислав Гергов, Веселин Хаджиангелов, Миглена Първин, Милена Тонкова, Петя Илиева и Цветана Комитова. Днес трябва да утвърдим техният прием.

Идеята за създаване и отпечатване на членски карти бе „замразена” с оглед на финасовите аспекти на проблема.

2. Устройване на офис на организацията. Усложненията около определянето на подходящо помещение от софийската община и задаващата се криза доведоха до решение, след обсъждане на плюсовете и минусите, за момента въпросът за устройване на офис да бъде отместен по-нататък във времето, когато АБА укрепне финансово и ще има възможност да си позволи допълнителни разходи за наем и режийни. Сега УС провежда заседанията си в НАИМ или СУ.

3. Подобряване на структурата и ефективността на сайта на АБА за контакти, дискусии, обмен на информация и пр. Сайтът на асоциацията функционира. На него се поместват всички  важни документи. След развиването на идеята електронното списание да функционира и като портал на АБА, УС прие, че ще бъде по-атрактивно и по-функционално за динамичен контакт с колегията, ако във форумите се представя актуална информация, а чрез линк към сайта на асоциацията има достъп до основните документи.

4. Проучване на възможностите за спонсориране на АБА с цел подпомагане на дейността й; лобиране за стимулиране на дарителството за наука, образование и култура. По този въпрос в началото на 2010 г. бяха обсъдени няколко възможни варианта, но до конкретни действия и резултати не се достигна. С развитието на кризата през втората половина на годината стана ясно, че търсенето на спонсори в такава обстановка би било наивно.

ІІ. Конкретни действия и инициативи за осъществяване на основните цели на АБА (съгл. Чл. 5 от Устава и чл. 2 от Правилника за дейността на АБА

1.Активен мониторинг на създаването и влизането в действие на подзаконовите актове на Закона за културното наследство.
От ъгъла на днешния ден тази задача звучи доста амбициозно и уви, оказа се, трудно изпълнима. За изминалите около две години МК не ни убеди в особена прозрачност в работата по наредбите и правилниците на ЗКН, а и по самия него. Направените дотук промени имат противоречив характер. В първата промяна (ДВ бр. 92, 20.11.2009 г.), беше направен реверанс към колекционерите (и трафикантите) с отмяна на изискването за официален документ за придобиване на недвижими ценности. На практика, бе отворена широко (отново) вратата за иманярите и колекционерите. Бяха удължени сроковете за регистрация на колекциите. Като се добави, че беше допуснато създаването на „Асоциация по металдетектинг” и въпреки гръмките изявления на специализирани звена на Прокуратурата и зам.-министъра на МК, нищо не ограничи това легализиране на иманарството. Реакциите на АБА и ръководството на НАИМ (изявления и интервюта в медиите, пресконференция в БТА) нямаха никакви последици. Обезпокоително е, че с изключение на някои медии и журналисти, тези промени и практическите проблеми, които следват от тях, не безпокоят особено т. нар. общественост. Напротив, колекционерите се изявяват в медиите с очевидно удовлетворение от ситуацията и вече поучават що е туй културно наследство, как  и кой да изработи „Национална стратегия за българското културно-историческонаследство в рамките на Европейския съюз” (виж цитат по-долу; интервю на проф. В.Стефанов, председател на Съюза на колекционерите, пред сп. Будител от февруари 2011). Освен това бяха орязани прерогативите на НИНКН, което доведе до сериозни практически затруднения в работата на тази институция. Това бе осъзнато и тепърва ще се коригира, с предложените промени в последния  Проект за ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.

Особено драстичен е примерът с начина, по който някои от които (прим. новите ал. 4-9 на чл. 12) имат, по мнение на юристи (скрит) лобистки характер. Въпреки предложението ни, ал. 2 от чл. 41, даваща възможност за допълнителни, собствени приходи на музеите, се предлага за отмяна. „Любопитен” е текстът на ал. 1 от новосъздаденият § 9а от Преходните и заключителните разпоредби, според която музейните сбирки, регистрирани в МК при предишния закон (преди две години!), автоматично получават статут на колекции.

Днес АБА трябва да формира своето ясно отношение по всички неприемливи промени, което да заяви пред НС и да търси съдействието на парламентарно представените партии и медиите проектът да влезе в парламентарна зала след сериозно обсъждане на всички заинтересовани страни. Допускането на тези промени означава, освен безнаказаното разграбване на движимите археологически ценности, да се отвори широко вратата и за същата съдба на недвижимите културни ценности и богатеене за тяхна сметна на „националноотговорните честни частници-колекционери, патриоти и пр”.

Работата по създаването на над 20 наредби и правилници, произтичащи от ЗКН върви бавно и към момента са публикувани едва 6: за реда за извършване на идентификация; за реда за водене на Регистъра на експерти; за реда за създаване на научни групи към музеите; за формиране и управление на музейните фондове; за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и ...; за теренни археологически проучвания. Някои от тези наредби, като тази за идентификацията, вече показаха дефекти.

В работата на две от комисиите – за теренните проучвания и за АКБ бяха привлечени членове на АБА. (В групата за изработване на Наредбата за ТАП участваха общо 6 археолози, в тази за АКБ – 2)

Проследяването на този процес не е лесно, защото за някои от тях не бе поместена информация за проектите за текстовете или след приемането им в сайта на МК.

Може би илюстрация за проблемите (с капацитета?) в МК, при създаването на новите подзаконови актове, е Наредбата за извършване на теренни археологически проучвания, която беше приета едва миналия месец, след доста перипетии. Нужно ли беше да се стига до сериозни реакции от колегията (АБА предложи своевременно конкретни идеи за подобряването на текста, удължаване срока за обсъждане и разширяване на кръга, в който това да се случи), за да се направи на финала обсъждане на проекта в един по-широк експертен състав.

2. Инициативи за изпълнение на чл. 12 (2) от ЗКН за приемане стратегия за управление и опазване на културното наследство и план за действие за срок 7 години от Министерския съвет.

Първата стъпка на АБА в тази посока бяха документите приети от Общото събрание на 30.11.2009 г. (писма до Президента, Председателя на НС, Министър-председатела, министрите на културата, ВР, правосъдието и Главния прокурор), в които призовавахме държавните ръководители и институции да пристъпят към изпълнение на изискването на този член от ЗКН. От всички институции единствената реакция беше писмо от администрацията на МС (от 4.02.2010г.), в което АБА бе уведомена, че е получено писмото-обръщение на общото събрание и е препратено до МК и МвР.  Не е  забавно, а доста тъжно, че МК не беше обърнало внимание на нашето писмо до министър Рашидов, а беше информирано от писмото на администрацията на МС (писмо на зам.-иминистър Т. Чобанов от 23.03.2010г.).

Следващата инициатива бе писмо до зам-министъра на МК Т. Чобанов (14.04.2010г.), в отговор на споменатото писмо, в което бе посочено, че в АБА е създадена работна група, която да координира идеите и предложенията на членовете на археологическата общност за Национална стратегия по опазване на културното наследство и очаква покана за участие в работни групи и други форми на обсъждане и изработване на концепция за Национална стратегия. Отговор на това писмо няма.

Както е известно, ЗКН влезе в сила от 10 април 2009 г. (ДВ, бр. 19, 13 март 2009 г.) Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби „В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема стратегията и плана по чл. 12, ал. 2.” Тъжно е, че след месец ще станат две години и няма и знак за сериозни намерения в тази посока. Нещо повече, в предложените промени в текста на чл. 12 от коментирания по горе Проект на Закон за изменение и допълнение на ЗКН, онова което трябваше да се случи, за да се появи стратегия за опазване на културното наследство се препраща към твърде общата национална стратегия за развитието на културата от „Закона за закрила и развитие на културата” (чл. 2а, приет през 2006г). За план за действие за срок 7 години от Министерския съвет естествено следва да забравим. Последната промяна в ЗЗРК е от ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., но изискване за срок за приемане на тази стратегия така и не се е появил в този закон във всичките му изменения от 2006 насам.                

При опит да се открие информация за Националната стратегия за развитие на културата, която Правителството ще приема, попаднахме на интересно изказване на нашия именит колекционер Димитър Иванов:Диалогът с това правителство и със сегашното ръководство на министерството го има и както се казва свирим на една струна и говорим на един език с министър Рашидов и с неговия заместник Тодор Чобанов. Ние нямаме различия.”( 09 юни 2010, Агенция "Фокус")

А ние на какво и с кого свирим колеги?

През 2010 г. много от организациите на културни дейци, особено артистите, протестираха срещу реформите на парче, при липсата на национална стратегия за развитието на културата. Може би, ако предложените промени в ЗКН станат факт, АБА трябва да потърси взаимодействие с такива партньори.  

АБА, в синхрон с НАИМ и колегите от страната, трябва да пристъпи към самостоятелно разработване на концепция за защита на археологическото наследство на България, като част от Стратегията за защита на културното наследство или Националната стратигия за развитие на културата (по ЗЗРК).

3. Да се създаде работна група за информиране и съдействие на (специализираните органи) на полицията и прокуратурата за пресичане и преследване на иманярската дейност.

По тази насока в дейността на АБА УС положи усилия да се постигне нещо реалистично. Благоприятен фактор за това беше и желанието на колегите от специализираното звено към ЦД БОП.  Бяха проведени няколко работни срещи с колеги от звеното, на което се обсъдиха и постепенно избистриха конкретни идеи за начини за директна връзка на колегите от страната с БОП. След официално писмо до началника на ЦД БОП беше проведена и официална среща със звеното. Бяха обсъдени формулираните вече идеи и решено, чрез посредничеството на звеното МК да инициира работна среща на представители на МК, на специализирани органи на прокуратурата, на специализираното звено на ЦД БОП и АБА, за да се обсъдят и приемат механизми за общи действия срещу иманярите и трафикантите. За съжаление, това не се случи. Усещането, че нещо в държавната машина препятства едни ефективни действия в тази посока не ни напуска. Илюстрация, че нещата не следва да вървят към подобряване беше кампанията,    инсинуирана от един „отговорен” национален всекидневник, точно в разгара на лятото, когато медиите следят вестите за откритията на археолозите, с внушения, че много видни археолози са важна брънка във веригата иманяри-трафик-износ зад граница на археологически ценности. Реакцията на ръководството на НАИМ и АБА бе категорична (в изявления по медиите и на специална пресконференция в София-Прес). Интересен и показателен детайл от пресконференцията бе, че независимо от категоричната ни позиция за безпочвеността на обвиненията, журналистите продължаваха  да питат за имена на виновни археолози. Не ги интересуваха конкретните факти за продължаващата нерадостна ситуация с иманярите, за липсата на каквито и било действия за изработване и приемане на Стратегия за опазване на културното наследство по чл. 12 от ЗКН и т.н. и т.н. 

Ние трябва да продължим да търсим, въпреки неблагоприятната ситуация, финализиране и въвеждане в действие на набелязаните съвместно със специализираното звено форми и механизми за съвместно противодействие на иманярството и трафика.

Не бе направено достатъчно в организационно отношение определените регионални координатори да бъдат реално ангажирани при обсъждане на актуални въпроси и обмен на информация.

4. Създаване на електронно списание на АБА (по примера на „Анамнезис” на ИФ-СУ) като форум за дискусии, публикации, обмен на информация (източник и за медиите и институциите)

Първоначалната идея за заглавие на списанието „Хестия” еволюира в това, което бе регистрирано - Българско електронно списание за археология (БЕСА) / be-ja.org - Bulgarian e-Journal for Archaeology (BeJA)/ Eлектронното списание на Асоциацията на Българските Археолози и Портал  (демонстрация). Примерното му съдържание има класическата структура на списанията за археология. Към него, обаче, в портала предвиждаме да функционират форуми (be-ja.org/forum):

- секция борбата с иманярството;

- секция идеи и дискусия за Стратегията за културното наследство

- други – „помогни на другарчето”; (m-клюкини)

За главен редактор на списанието за 2011 г. сме определили доц. д-р Мария Гюрова. За следващата година ще се формира постепенно вече постоянен състав на редколегията.

Тази структура на списанието и на портала следва да бъдат обсъдени от членовете на асоциацията на Общото събрание и се приеме с евентуални корекции.

ІІІ. Действия и инициативи за подкрепа и улеснение на професионалната дейност на членовете на АБА.

1. В консултации със специалисти по трудово право и МК, МТСП и НС да се инициират законови и подзаконови актове, в които да се създаде база за заплащането на експертния труд на археолозите

В това направление на дейността на АБА членовете на УС и колеги от работната група положиха действително усилия. Бяха осъществени срещи и консултации с експерти от КТ Подкрепа, в които получихме ценни съвети, на базата на които беше определена насоката на действие на АБА. Може би с тяхно съдействие в новия СПИСЪК НА ДЛЪЖНОСТИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРОФЕСИИТЕ И ДЛЪЖНОСТИТЕ, 2011 г. (от 27 декември 2010) освен позицията „археолог” съществува и „общ работник на археологически разкопки”.

Това улеснява установяването и утвърждаването оттук нататък на тарифите за екипите и при наемането на работници за разкопките.

На базата на различни предложения постепенно бе определен модел за тарифи за заплащане на специализиран труд на археолозите. На дискусията в работното заседание на АБА в рамките на НАК в Несебър (26 май 2010 г), беше приет модел, при който база за изчисляване на възнагражденията  на археолозите е средната месечна работна заплата в Р България, съобщавана от Държавния статистически институт. Прието бе, също така, тарифите да се актуализират на 6 месеца. Т.е. Общото събрание би следвало да направи такава актуализация днес. Междувременно ДСИ предложи нови по диференцирани таблици за средни доходи (приложение за презентация). Приетият наскоро модел за заплащане от Научният съвет на НАИМ е базиран на други принципи. Нужно е днес сериозно да се обсъдят принципите на формиране на тарифите.

Важни са и проблемите, свързани с инфраструктурните проекти. Реализацията на такива проекти, независимо от коя институция се координират, трябва да се съобразяват с интересите на колегите от музеите, в чиято територия се осъществяват. Добрата практика досега показва, че най-успешни са проектите, в чиито изпълнение се обединяват усилията на археолози от  различни институции. Като организация поставила си за цел да защитава правата и интересите на археолозите в България, АБА държи на равноправното участие в изпълнението на спасителни проучвания, свързани инфраструктурните проекти, на колегите от всички институции, свързани с реализацията им.


2. Защита на професионалните права на членовете на АБА.
По повод на нарастващите „кухи” конкурси на директори на РИМ, като тези в Пазарджик и Перник и неприятни случки с колеги, УС предложи на МК изработване на обективни критерии за конкурси за директори и уредници (не само археолози), за да се осигури професионализъм на съответните специалисти и същевременно се минимизира възможността за политическото лобиране при конкурсите за директори (писмо до министър В. Рашидов от 09.06.2010 г.). Отговорът на зам.-министъра Т. Чобанов бе формален. Ще ни се да вярваме, че нашата инициатива е повлияла в някаква степен предложените изисквания при конкурсите за директори на музеи в последния проект за промени в ЗКН – новите ал. 5 и 6 към чл. 28 (друг е въпросът, че мястото им е в ЗЗРК).

На свое заседание УС разгледа писмо на ЦПА-Созопол и подкрепи основателните искания към МК за конкретни стъпки за развитие на капацитета и институционалното развите на Центъра, с оглед на изискванията към неговата дейност, произтичащи от разпоредбите на ЗКН (писмо до министър В. Рашидов от януари 1011). 

Съвместно с Научния съвет на НАИМ и праисторическата сецкция, АБА изпрати писмо до ОС на Пазарджик, в подкрепа на колегата Стоилка Игнатова от Пазарджик.

УС взе решение да подпомогнем с неголяма сума (300 лв) почетният член на АБА г-жа Ана Балканска, която претърпря наскоро тежка операция и за възстановяването й се нуждае от специални грижи и скъпи лекарства. 

3. Осъществяване на връзки със сродни организации от други държави и техните членове.

Не са осъществени конкретни действия.

4. Насочване с предимство на студенти-стажанти към разкопки, осъществявани от членове на АБА. Тази идея не беше осъществена.

 

Уважаеми колеги,

Сухото изложение дотук, не може да отмие тягостното усещане за една  нерадостна действителност, за политическа, обществена и социална среда, в която не се чувства нужда от сериозни професионални занимания с археология, за разкриване, опазване и социализиране на археологическото наследство на България. Повелите на деня са други. Чалга. Чалга в археологията. Чалга в историята. Чалга в културата. Приемането им означава да се откажем от принципите, заложени в Устава на АБА и Професионалният и етичен кодекс.

Изборът е наш.  На „шибаните археолози”.

Ще приемем ли финасирането на археологическите проучвания, за които в Закона за държавния бюджет на РБ, въпреки разпоредбата на чл. 148 (4) от ЗКН, не се влага нито лев, а посред лятото на 2010 щедрият министър на финансите изсипва рога на изобилието върху избрани любимци. През февруари, тази година, гласуване, уж инициирано от един вестник „а-ла Евровизия”, подреди следващите 10 любимци и – хоп нови 10 млн. лева при вопиющата криза. На щастливците честито. Със здраве да ги харчат. А за останалите?

АБА и колегията трябва да разработят ясни и обективни принципи и критерии за финасирането, както на редовните археологическите проучвания, така и на социализацията на археологическите ообекти, чрез различни форми (държавни, обществено-държавни, дарителски фондове) на основата на проекти, състезаващи се при условия на прозрачност, безпристрастно журиране и гарантирани научни критерии и да настояват пред държавните институции за въвеждането им като основна форма на финасиране в държавната културна политика.

Tags: