Идеи за промяна - Археологическото културно наследство 2013 – 2017

Уважаеми колеги,

Както знаете, последните 7-8 месеца минаха в борба с институциите против необмислените и вредни предложения за промяна в Закона за културното наследство, в частта му, отнасяща се до археологическото културно наследство. Очевидно развитието на процесите в обществото изпревари и предотврати опасността (поне засега) тези предложения да получат законова сила. Ако се обърнем обаче назад, можем да си направим поне два извода от тази ситуация:
- Предложенията за законови промени през 2012 г. бяха безспорно волунтаристични, необмислени и изразяваха до голяма степен лични (и групови) амбиции за разширяване на управленска власт и случайни хрумвания.
- Появата им може да се разчете и като отражение на нашето обичайно реактивно поведение, при което ние се активизираме едва в отговор на предложения за промени, които не одобряваме.

Поради това, смятаме, че в този момент е подходящо да формулираме общи виждания, които имат характер на тезиси за политиката в областта на опазване на археологическото културно наследство. Тези наши чисто професионални виждания следва да се предложат на широк спектър политически организации и партии. Някои от тях вероятно ще имат участие в бъдещето управление на България и биха имали възможността да осъществят поне някои от нашите предложения и идеи. Въпреки нашият собствен скепсис, че някой ще ни обърне внимание, смятаме, че няма начин да бъдем чути, ако все пак не си кажем какво ни боли, няма как да се случи нещо положително. Трябва да сме настоятелни и последователни в представянето и отстояването на нашите концепции.

Археологическото богатство на българските земи е неделима част от археологическото богатство на Европа. То е защитено от ред международни конвенции, по които Р България е страна. През последните години ЕК провежда последователна политика за опазване, изучаване и социализиране на това наследство, като за целта се финансират национални и международни проекти.

Държавна политика
Според нас, философията на управлението в областта на културното наследство от последните години е принципно сбъркана. Лозунгът "по-малко държава" се прилагаше опростенчески и доведе до това, че ред области останаха "без пилот в самолета".
Поради това, предлагаме да се преформулират водещите принципи в областта на опазване на археологическото културно наследство по следния начин:
- Връщане на държавата и нейните институции в сферата на опазване на археологическото културно наследство – стриктно спазване на ЗКН, приемане на съответните подзаконови актове.
- Да бъдат създадени механизми за контрол над общините и за координирана регионална политика по опазване на археологическото наследство, съгласно изискванията на законодателството.
-  Ликвидиране на иманярството.
- Връщане на собствеността на държавата върху незаконно притежаваното археологическо наследство. Законодателни промени, включително завеждане на дело пред Конституционния съд за реда и условията, при които могат да бъдат придобивани археологически ценности.

Стратегия и стратегическо планиране
Необходимо е да се формулират приоритети и да се разработи стратегия за опазване на археологическото културно наследство.
Това следва да стане в едногодишен срок, след широко обсъждане и консултации за крайния текст. В стратегията да се формулират основните приоритети на опазването на археологическото наследство и да се разпишат 3 програми – за 2 годишен период, за 4 годишен период и за 10-годишен период (или поне за краткосрочен и дългосрочен период). Десетгодишната програма да има характер на І етап на стратегията, като реализацията й бъде тясно свързана с работата на Национален фонд „Алхеологическо културно наследство”.

Финансиране - принципи и механизми
Без яснота за източниците на финансиране, всякакви стратегии и програми остават красиви пожелания. Поради това, предлагаме да се създаде специализиран Национален фонд "Археологическо културно наследство" (НФАКН). В учредителния му документ да се дефинират две приоритетни области на финансиране – І. Проучване и публикуване и ІІ. Консервация – реставрация – социализация. Фондът трябва да има смесено държавно и обществено управление. И най-важното: в законодателния акт, с който се създава НФАКН, да се фиксира механизъм за осигуряване на финансирането на фонда –
1. чрез годишния държавен бюджет, съгласно чл. 148 (4) от ЗКН
2. чрез процентно отчисление от приходите от туризъм от предходната година и
3. чрез дарения (за които трябва да се намерят стимулиращи механизми).
При учредяването на НФАКН да се заложат ясни правила за работата му и разпределението на акумулираните средства на проектен принцип.

Управление на централните и регионални структури за проучване и опазване
Системата на институциите, ангажирани в областта на опазване на археологическото културно наследство има спешна нужда от решително укрепване на капацитета, при подчертано взаимодействие със структури на гражданското общество.
Поради дългогодишно неглижиране, констатираме, че националните и регионалните музеи са в особено тежко кадрово и материално състояние. Те спешно се нуждаят се от млади, компетентни и активни специалисти, от основно обновяване на експозициите и вписване в живота на днешна България.
От укрепване на капацитета се нуждаят и държавните органи за опазване на археологическото наследство: инспекторат, НИНКН. Общинските и регионални структури също имат нужда от развитие чрез преглед, ревизия и усъвършенстване на законодателството.

Планове за управление на археологически резервати и други обекти със защитен статут
Особено важно е ускорено да се създадат и въведат в действие плановете за управление на археологическите резервати. В тази област е необходимо да се усъвършенства законодателството и да се фиксира кои планове за управление на археологически резервати ще се изработят приоритетно в следващия 4-годишен срок, както и програма за завършването на този процес.

Спасителни проучвания
Спасителните проучвания се оказаха основна и особено проблемна част от археологическите проучвания през последните години. Ясно е, че те страдат от хронично лошо планиране, неритмично финансиране и лоша координация между държавните институции, инвеститорите и изпълнителите. Наложително е да се разработят механизми на законово и подзаконово нива, чрез които да се подобри планирането и осъществяването на спасителни проучвания по инфраструктурните проекти, така че да се осигури достатъчно време за осъществяването им преди началото на строителството.

Реализиране на проекти
Друг хроничен проблем, е слабата, а често и никаква, координация между проучватели, проектанти на консервационно-експозиционни работи и инвеститори-бенефициенти по проекти. Необходимо е да се направи законодателна промяна, която да регламентира участието на музеите и специализираните изследователски институции в подготовката и реализацията на проекти, засягащи археологическото културно наследство, с необходимите механизми за взаимен контрол.

Борба срещу иманярството
България е европейската страна с най-широко разпространена и просперираща иманярска дейност, довела до унищожаването на огромна част от националното археологическо наследство. Това се дължи, както на безнаказаното нарушаване на законовите разпоредби, така и на тревожно пасивното отношение на оторизираните органи към тази престъпна дейност.
За да има ефективно противопоставяне на иманярската интервенция, е необходимо създаването на специализирано звено (археологическа полиция) към МВР, с подразделения във всяка административна област, което да се занимава само с посегателствата върху недвижимите археологически културни ценности. Борбата с иманярството трябва да започне отгоре с разбиването на престъпните структури, ръководещи иманярите по места.